В света на литературата и академията, където книгите и думите са неизменна част от ежедневието, решението на професор Даниел Карлин да не чете нищо цяла година е изключително провокативно и противоречиво. Това е изпитание, което той предприема след пенсионирането си през 2020 г., когато вече е изграден като уважаван учен с богат опит в английската и американската литература от XIX и XX век. В книгата "The Reading Cure" (Лечението чрез четене) на Лорънс Бенет, авторът разглежда различни методи за въздействие на литературата върху човешката психика, като същевременно подчертава важността на четенето за личностното развитие.

В света на литературата и академията, където книгите и думите са неизменна част от ежедневието, решението на професор Даниел Карлин да не чете нищо цяла година е изключително провокативно и противоречиво. Това е изпитание, което той предприема след пенсионирането си през 2020 г., когато вече е изграден като уважаван учен с богат опит в английската и американската литература от XIX и XX век. В книгата "The Reading Cure" (Лечението чрез четене) на Лорънс Бенет, авторът разглежда различни методи за въздействие на литературата върху човешката психика, като същевременно подчертава важността на четенето за личностното развитие.

Историята на Карлин, който през 2024 г. решава да прекъсне всякакъв контакт с печатни материали, е една дълбока рефлексия за ролята на книгите в нашия живот. Той избира да изключи поезия, художествена литература, исторически и философски текстове, като същевременно позволява изключения само за работни цели, като подбора и редактирането на стихове на Робърт Браунинг. Това решение го кара да преосмисли собствените си навици и да се изправи пред неудобните истини за себе си — как книгите са формирали неговата памет, мислене и разбиране за света.

Резултатите от експеримента са изненадващи. След първите няколко месеца, Карлин изпитва не само скука и трудности в създаването на автономни мисли, но и забелязва как паметта му се разпада — цитатите, които винаги е знаел наизуст, започват да избягват съзнанието му. Това е напомняне колко дълбоко книгите са вплетени в неговата идентичност. Въпреки че е преминал през изпитанието, той признава, че за да продължи работата си по събиране и редактиране на поезията на Браунинг, трябва да наруши правилата и да се върне към четенето.

Този опит е и една лична драма, и философско размишление за степента, в която литературата е неотделима част от човешкото съзнание. В книгата "The Book Thief" (Грабежът на книгите) на Марсел Пруст, авторът изследва силата на спомените, свързани с книгите, и тяхната роля в създаването на идентичност. Карлин, като учен и човек, разбира, че без книгите, светът му е станал по-тъмен и по-ограничен. В края на краищата, експериментът му подсказва колко много трябва да ценим и пазим книгите като източник на знание, вдъхновение и човешка връзка.

А дали бихме могли ние да се лишим от четенето за цяла година? Това е въпрос, който остава отворен, провокирайки към размисъл за нашите навици и връзката ни с литературата. Защото, както показва опитът на Карлин, книгите са не само средство за информация, а и същностен елемент от нашето съзнание и душевен свят.

Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс с всички предимства на цифровият достъп.